12 Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;
13 А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните <богове> към най-крайните страни на север,
14 Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.
15 Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.
16 Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, <и ще рекат>: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,
17 Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си?
18 Всичките царе на народите - те всички- Спят в слава, всеки в дома си;