3 Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя.
4 Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.
5 Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъсквайте щитове!
6 Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види.
7 И видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание.
8 После, извика <като> лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи. -
9 Но, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той проговаряйки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!