2 О ти, пълен с викове, Шумни граде, весели граде? Убитите ти не се убиха с нож, Нито умряха в бой.
3 Всичките ти първенци побягнаха заедно, Вързани бидоха от стрелците; Всички твои, които се намериха, Надалеч побягнали, бидоха вързани заедно.
4 Затова рекох: Отвърнете се от мене; ще плача горко; Не се трудете да ме утешавате За опустошението на дъщерята на людете ми.
5 Защото в долината на видението Е ден на поражение и тъпчене И недоумение от Господа Бога на Силите, - <Ден> на събаряне стените, и на викане към планините.
6 И Елам взе тула, С полкове войници и конници, И Кир откри щита.
7 И когато отбраните ти долини се напълниха с колесници, И конниците се опълчиха при портата,
8 И той дигна покривалото на Юда, То в оня ден ти обърна погледа си към оръжията в къщата лес.