7 Това ли е вашият весел <град>, Чиято древност е от стари времена? Нозете му ще го занесат далеч да странствува.
8 Кой намисли това против Тир, Който раздаваше корони, Чиито търговци бяха князе, Чиито покупатели бяха знаменитите на света?
9 Господ на Силите намисли това, За да посрами всяко гордеене със слава И да унижи всичките знаменити на света.
10 Залей земята си като Нил, тарсийска дъщерьо; Няма вече ограничение <за тебе>.
11 <Господ> простря ръката Си над морето, Потресе царствата; Господ даде заповед на Ханаан Да се съборят крепостите му.
12 Рече още: Не ще се радваш вече, О угнетена девице, сидонова дъщерьо; Стани та замини в Китим; Нито там ще имаш почивка,
13 Ето земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът определи <земята им> за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той го обърна на развалини.