5 Седи та мълчи, и влез в тъмнината, халдейска дъщерьо, Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
6 Разгневих се на людете Си, Оскверних наследството Си, И предадох ги в ръката ти; <Но> ти не им показа милост, Ти си сложила твърде тежкия си хомот върху стареца;
7 И рекла си: До века ще бъда господарка; Та не си взела това присърце, Нито си помнила сетнината му.
8 Сега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, Която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга; Няма да стоя вдовица, Нито ще зная що е да се обезчадя, -
9 И двете тия неща ще дойдат върху тебе Внезапно, в един ден, Обезчадване и вдовство; В пълна мяра ще те постигнат Въпреки многото ти чародейства И голямото изобилие на обаянията ти.
10 Понеже си била дързостна в нечестието си, И си рекла: Никой не ме вижда, - <Понеже> мъдростта ти и знанието ти са те отвратили, И си рекла в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга, -
11 Затова ще дойде върху тебе зло, Без да знаеш от где се явява; И беда ще те нападне, Без да можеш да я умилостивиш; Ще дойде внезапно върху тебе и опустошение, без да ти е било известно.