12 Ето, тия ще дойдат от далеч, И, ето, ония от север и от запад, А пък ония от Синимската земя.
13 Пей, небе, и радвай се, земьо, И запейте, планини; Защото Господ утеши людете Си, И се смили за наскърбените Си.
14 Но Сион рече: Иеова ме е оставил, И Господ ме е забравил.
15 Може ли жена да забрави сучещото си дете Та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.
16 Ето, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене.
17 Чадата ти ще дойдат набързо; <А> разорителите ти и запустителите ти ще си отидат от тебе.
18 Подигни очите си наоколо та виж: Всички тия се събират заедно и дохождат при тебе. <Заклевам се> в живота Си, казва Господ, Ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение, И като невеста ще се накитиш с тях.