1 Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.
2 Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше <сладко> грозде, Но то роди диво.
3 И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.
4 Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, <тогава>, докато очаквах да роди <сладко> грозде, То роди диво?
5 И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;
6 И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.