17 Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.
18 Но вие веселете се и радвайте се винаги В онова, което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, И людете му за веселие,
19 Аз ще се радвам на Ерусалим, И ще се веселя за людете Си, И няма да се чува вече в него глас на плач Нито глас на ридание.
20 Там не ще има вече младенец, <който да живее само> няколко дни, Нито старец, който да не е изпълнил дните си; Защото дете ще умре стогодишният, А грешник <ако умре> стогодишен ще бъде <считан за> проклет.
21 Те ще построят къщи, и ще живеят в тях; Ще насадят лозя, и ще ядат плода им.
22 Няма те да построят, а друг да живее <там>. Няма те да насадят, а друг да яде; Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.
23 Не ще се трудят напразно, Нито ще раждат чада за бедствие; Защото те са род на благословените от Господа, Тоже и потомството им.