1 И даде ми се тръст като тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани та измери храма Божий, и олтаря, и тези които се кланят в него;
2 но двора който е извън храма остави вън и недей го измерва, защото е даден на езичниците, и светия град ще тъпчат четиридесет и два месеца.
3 И ще дам на двамината мои свидетели да пророкуват тисяща и двеста и шестдесет дни, облечени във вретища.
4 Те са двете маслини и двата светилника които стоят пред Бога, Господа на земята.
5 И ако иска някой да ги повреди, излязва огън из устата им та изяда враговете им; и ако иска някой да ги повреди, така трябва да бъде убит той.
6 Те имат власт да заключат небето да не вали дъжд във времето на тяхното пророкуване; и имат власт над водите да ги превращат на кръв, и да поразят земята с всяка язва колкото пъти би поискали.
7 И когато свършат свидетелството си, звярът който излязва от бездната ще направи бой с тях, и ще ги победи и ще ги убие.
8 И труповете им ще лежат по улиците на големия град който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат;
9 И мнозина от народите и племената и езиците и колената ще гледат труповете им три деня и половина, и не ще да оставят да се положат труповете им в гробове.
10 И жителите на земята ще се възрадват за тях, и ще се възвеселят; и дарове един на друг ще си проводят, защото тези двамата пророци мъчиха жителите на земята.
11 И след трите деня и половина влезе в тях дух на живот от Бога, и се изправиха на нозете си; и страх голям нападна върх онези които ги гледаха.
12 И чуха глас голям от небето който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак, и видях ги враговете им.
13 И тоз час стана трус голям, и падна десетата част на града, та измряха в този трус седем тисящи души человеци; и останалите се уплашиха и въздадоха слава на Бога небеснаго.
14 Второто горко премина; ето, иде скоро и третото горко.
15 И седмият ангел затръби; и станаха гласове големи на небето които казваха: Царствата световни станаха царства на Господа нашего и на Христа негов, и ще царува във веки веков.
16 И двадесетте и четири старци които седяха пред Бога на престолите си паднаха на лицата си и поклониха се Богу,
17 и думаха: Благодарим ти, Господи Боже Вседържителю, който си, който си бил, и който ще бъдеш, защото си приел голямата си сила и въцарил си се.
18 И езичниците се разгневиха; и дойде твоят гняв и времето на мъртвите да се съдят и да дадеш заплатата на твоите раби пророците, и на светиите, и на онези които се боят от името ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.
19 И отвори се храмът Божий на небето, и яви се ковчегът на неговия завет в храма му; и станаха светкавици, и гласове, и гръмове, и трус, и град голям.