1 И чух из храма глас голям който казваше на седемте ангели: Идете та излейте на земята чашите на Божията ярост.
2 И отиде първият та изля чашата си на земята; и стана струп зъл и лют на онези человеци които имаха белега на звяра, и на онези които се кланяха на неговия образ.
3 И вторият ангел изля чашата си в морето; и стана кръв както на мъртвец, и всяка жива душа в морето умря.
4 И третият ангел изля чашата си в реките и в изворите водни; и станаха кръв.
5 И чух ангела на водите че казваше: Праведен си, Господи, който си, и който си бил, и който си свет, защото си това отсъдил:
6 Понеже кръв на светии и на пророци проляха, и кръв им си дал да пият; защото са достойни за това.
7 И чух друг ангел от олтаря че казваше: Ей, Господи Боже Вседържителю, истинни и праведни са твоите съдби.
8 И четвъртият ангел изля чашата си на слънцето; и даде му се да жеже человеците с огън.
9 И опекоха се человеците от голяма жега, и похулиха името на Бога който има власт над тези язви; и не се покаяха да въздадат слава нему.
10 И петият ангел изля чашата си върх престола на звяра; и стана царството му потъмняло; и дъвчеха езиците си от болеж,
11 и похулиха Бога небеснаго за болежите си и за струпите си, и не се покаяха от делата си.
12 И шестият ангел изля чашата си връх голямата река Евфрат; и пресъхна водата й за да се приготви пътът на царете които са от изток на слънцето.
13 И видях три нечисти духове подобни на жаби; и те излязваха из устата на змея, и из устата на звяра, и из устата на лъжовния пророк;
14 защото са духове бесовски които правят знамения, и които ходят при царете на земята и всичка вселенна, да ги съберат за боя в големия онзи ден на Бога Вседържителя.
15 (Ето ида както крадец. Блажен който бди, и варди дрехите си да не ходи гол да гледат срамотата му.)
16 И събра ги на мястото нарицаемо по Еврейски Армагедон.
17 И седмият ангел изля чашата си на въздуха; и излезе глас голям из храма небесен, от престола, който казваше: Свърши се.
18 И бидоха гласове и гръмове и светкавици, и стана трус голям какъвто не е бил от как съществуват человеците на земята, такъв трус, толкоз голям.
19 И раздели се великият град на три части, и градовете езически паднаха. И великий Вавилон се помена пред Бога, да му даде чашата на виното от яростта на гнева си.
20 И всеки остров изчезна, и планините се не намериха.
21 И град голям до един талант тежък падаше от небето върх человеците; и похулиха человеците Бога зарад язвата на града, защото язвата от него бе много голяма.