13 И чух глас от небето който ми казваше: Пиши: Блажени мъртвите които умират от нине в Господа: ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тях.
14 И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един подобен Сину человеческому, и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър.
15 И друг ангел излезе из храма, и викаше с голям глас на тогози който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни; защото дойде ти часът да жънеш, понеже изсъхна жътвата земна.
16 И онзи който седеше на облака положи сърпа си на земята, и пожъната биде земята.
17 И друг ангел излезе из храма който е на небето, и държеше и той сърп остър.
18 И друг ангел излезе из олтаря, който имаше власт на огъня, и извика с вик голям на тогози който имаше острия сърп, и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото узря вече гроздето му.
19 И положи ангелът сърпа си на земята, и обра лозето земно, и хвърли обраното в големият жлеб на Божията ярост.