10 И викаха с глас голям и казваха: До кога, Владико свети и истинни, не съдиш и не отмъстяваш кръвта ни от живеещите по земята?
11 И дадоха се всякому бели одежди, и рече им се да си починат още малко време докле се допълнят и съслужителите им и братята им които има да бъдат убити както и те.
12 И видях когато отвори шестият печат, и, ето, стана трус голям, и слънцето стана черно като вретище струнено, и луната стана като кръв.
13 И звездите небесни паднаха на земята както смоковницата мята незрелите си смокини разклащана от силен вятър.
14 И небето се оттегли като книга която се свива, и всяка планина и остров повдигнаха се от мястото си.
15 И царете земни, и големците, и богатите, и тисящниците, и силните, и всеки роб, и всеки свободен скриха се в пещерите и в канарите на планините,
16 и казват на планините и на канарите: Паднете върх нас и скрийте ни от лицето на седещия на престолът, и от гнева на Агнето;