1 И като стигна седмий месец, и Израилевите синове бяха в градовете, събраха се людете като един человек в Ерусалим.
2 И стана Исус Иоседековът син, и братята му и свещениците, и Зоровавел Салатииловът син, и братята му та съградиха олтаря на Бога Израилева, за да приносят всесъжение върху него според писаното в закона на Моисея человека Божия.
3 И поставиха олтаря на мястото му, понеже се страхуваха от людете на онези места; и принесоха върху него всесъжения Господу, всесъжения заран и вечер.
4 И направиха праздника на шатрите според писаното, и повседневните всесъжения по число както бе повелено според определеното на всеки ден.
5 И след това принесоха всегдашните всесъжения, и на новомесечията, и на всичките освещени Господни праздници, и на всекиго който приноси самоволно приношение Господу.
6 От първия ден на седмия месец начнаха да приносят всесъжения Господу; но основанията на храма Господен не бяха се турили още.
7 И дадоха сребро на каменосечците и на дърводелците, и храна и пиене и елей на Сидонците и на Тиряните за да донесат кедрови дърва от Ливан в морето на Иопия, според даденото тям дозволение от Кира Персийския цар.
8 И в второто лето от завръщането им в дома Божий в Ерусалим, в втория месец, начнаха Зоровавел Салатииловът син, и Исус Иоседековът син, и другите от братята им свещеници и Левити, и всичките що бяха дошли от плена в Ерусалим; и поставиха Левитите от възраст двадесет години и нагоре за да настояват върху работенето на дома Господен.
9 И предстоя Исус, синовете му, и братята му, Кадмиил и синовете му, Юдини синове, като един человек за да настояват върху тези които работеха в дома Божий: синовете Инададови, синовете им, и братята им Левитите.
10 И когато градителите туриха основанията на дома Господен, поставиха свещениците с одеждите им с тръби, и Левитите Асафовите синове с кимвали, за да песнословят Господу според устава на Давида царя Израилева.
11 И пееха взаимно, песнословеще и благодареще Господу защото е благ, защото е в век милостта му над Израиля. И всичките люде възкликнаха с голямо възклицание, и хвалеха Господа, заради основаването на дома Господен.
12 И мнозина от свещениците и Левитите и началниците на отечествията, старци които бяха видели първия дом, като се основаваше този дом пред очите им плачеха с голям глас; а мнозина възкликнаха велегласно с веселие.
13 И не различаваха людете гласа на веселото възклицание от гласа на плача на людете; защото людете възклицаваха с голям глас, и гласът се чуеше надалеч.