1 И като се свърши това, дойдоха при мене началниците и казаха: Израилевите люде, и свещениците, и Левитите не се отлъчиха от людете на тези земи, и струват според техните мерзости, според мерзостите на Хананейците, на Хетейците, на Ферезейците, на Иевусейците, на Амонците, на Моавците, на Египтяните, и на Аморейците;
2 защото взеха от дъщерите им за себе си и за синовете си, та се смеси светото семе с людете на тези земи; и ръката на началниците и на кметовете бе първа в това престъпление.
3 И като чух това нещо раздрах дрехата си и мантията си, и скубех космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.
4 Тогаз се събраха при мене всички които треперят от думите на Бога Израилева за престъплението на пленените; и седех смутен до вечерната жъртва.
5 А в вечерната жъртва станах от сетуванието си, и с дрехата си и мантията си раздрани преклоних коленете си, и прострях ръцете си към Господа Бога моего,
6 и рекох: Боже мой, срам ме е, и стидя се да подигна лицето си към тебе, Боже мой; защото нашите беззакония надминаха над главата ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.
7 От дните на отците си ние сме в голямо престъпление дори до този ден; и заради беззаконията си предадени бяхме, ние, царете ни, свещениците ни, в ръката на царете на земите, в нож, в плен, и в разграбване, и в срам на лицето ни както е в този ден.
8 И сега като за твърде малко време, стана милост от Господа Бога нашего да се упази в нас остатък, и да се даде нам утвърждение в светото негово място, за да просвещава наший Бог очите ни, и да ни даде малко отдихание в рабството ни.
9 Защото сме раби; и в рабството ни не ни остави наший Бог, но благоволи да намерим милост пред Персийските царе, та да ни даде отдихание за да въздигнем дома на Бога нашего, и да възправим запустенията му, и да ни даде ограждене в Юдея и в Ерусалим.
10 Но сега, Боже наш, що ще речем след това? защото оставихме твоите повеления
11 които си заповядал ти чрез ръката на рабите си пророците и си рекъл: Земята в която влазяте за да я наследите, тя е земя осквернена с осквернението на людете на тези земи, с мерзостите им които я напълниха от край до край с нечистотите си.
12 Сега прочее не давайте дъщерите си на синовете им, и не зимайте дъщерите им за синовете си, и не искайте никога мира им или благополучието им; за да се укрепите, и да ядете добрите неща на тази земя, и да я оставите наследие на синовете си за всегда.
13 И след всичко което дойде върх нас заради нашите лоши деяния и за голямото наше престъпление, като се въздържа ти, Боже наш, да ни не накажеш според беззаконията ни, и даде ни ти таквоз освобождение,
14 трябва ли да нарушим ние пак твоите повеления, и да се съставим с людете на тези мерзости? Не би ли се разгневил на нас доде ни довършиш, та да не остане остатък или избавен?
15 Господи Боже Израилев, праведен си, защото останахме избавени както този ден: ето, пред тебе сме с престъплението си! защото поради това не беше възможно да застанем пред тебе.