4 Защото Иосифивите синове бяха две племена, на Манасия и на Ефрема; и не дадоха на Левитите дял в таз земя, само градове за да обитават с околностите им, за добитъка им и за стоката им.
5 Както заповяда Господ Моисею, така направиха Израилевите синове, и разделиха земята.
6 И приближиха се Юдините синове при Исуса в Галгал; и рече му Халев синът на Иефония Кенезов: Ти знаеш словото което говори Господ Моисею, человеку Божию, за мене и за тебе в Кадис-варни.
7 Аз бях на четиридесет години когато ме прати Моисей раб Господен от Кадис-варни за да прегледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърдце.
8 Братята ми обаче които възлязоха с мене обезсърдчиха людете; но аз последовах напълно Господу Богу моему.
9 И закле се Моисей в този ден и рече: Непременно земята на която са стъпили нозете ти ще бъде твое наследие и на синовете ти за всегда, защото напълно последва ти Господу Богу моему.
10 И сега, ето, Господ ме упази жив, като рече, тез четиридесет и пет лета, от който ден говори Господ това слово Моисею, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, аз съм днес на осемдесет и пет години.