1 А Израилевите синове направиха престъпление в проклетията; защото Ахан, синът на Хармия, който беше син на Завдия, а Завдий син на Зара, от Юдиното племе, взе от проклетията; и разпали се гневът Господен върх Израилевите синове.
2 И прати Исус человеци от Иерихон в Гай, който е близу при Витавен, към източната страна на Ветил; и говори им и рече: Възлезте та изгледайте земята. И человеците възлязоха та изгледаха Гай.
3 И като се върнаха при Исуса рекоха му: Да не възлязват всичките люде, но да възлязат до две или три тисящи мъже и да поразят Гай; да не туриш всичките люде в труд до там; защото са малцина.
4 И възлязоха там от людете до три тисящи мъже; и побягнаха от лицето на Гайските мъже.
5 И Гайските мъже поразиха от тях до тридесет и шест мъже; и прогониха ги от вратата дори до Сиварим, и поразиха ги в низхода, за което сърдцата на людете се стопиха и станаха като вода.
6 И раздра Исус дрехите си, и падна на земята на лицето си пред ковчега Господен дори до вечерта, той и старейшините Израилеви, и туриха пръст на главите си.
7 И рече Исус: Ах! Господи Иеова, защо приведе тия люде през Йордан, за да ни предадеш в ръцете на Аморейците да ни погубят? О! Да бяхме били благодарни да си седяхме оттатък Йордан!
8 О Господи, що да река като Израил обърна гърб пред враговете си?
9 И като чуят Хананейците и всичките жители на земята, ще ни обиколят, и ще изчезне името ни от земята; и що ще направиш за великото си име?
10 И рече Господ Исусу: Стани; защо падна така на лицето си?
11 Съгреши Израил, и най-вече престъпиха завета ми който им заповядах; още и взеха от проклетията, още и откраднаха, още и излъгаха, още и туриха откраднато в своите съсъди.
12 За това не ще могат Израилевите синове да застанат пред враговете си, но ще обърнат гърба си пред враговете, защото станаха проклетия; и аз не ще бъда вече с вас ако не изтребите проклетия отсред вас.
13 Стани та освети людете, и речи: Осветете се за утре; защото така говори Господ Бог Израилев: Проклетия има всред тебе, Израилю: не можеш да застанеш пред враговете си доде не отнемете проклетията отсред вас.
14 И тъй, утре да се приближите според племената си; и племето което хване Господ да се приближи по родовете си: и родът който хване Господ да се приближи по домочадията; и домочадието което хване Господ да се приближи според мъжете.
15 И който се хване с проклетията ще се изгори с огън, той и всичко що има, защото престъпи завета Господен, и защото стори безумие в Израил.
16 И като стана Исус рано на утринта, приведе Израил по племената им; и хвана се Юдиното племе.
17 И приведе родовете Юдини; и хвана се родът на Заринците. И приведе рода на Заринците по мъже; и хвана се Завдий.
18 И приведе домочадието му по мъже; и хвана се Ахан синът на Хармия, който беше син на Завдия, а Завдий син на Зара, от Юдиното племе.
19 И рече Исус Ахану: чадо мое, дай сега слава на Господа Бога Израилева и изповядай му се, и кажи ми що си сторил: не скривай от мене.
20 И отговори Ахан Исусу и рече: Наистина аз съгреших на Господа Бога Израилева, и сторих така и така:
21 като видях между користите една добра Вавилонска дреха, и двесте сикли сребърни, и златна плоча тежка петдесет сикли, пожелах ги, и взех ги; и, ето, скрити са в земята всред шатъра ми, и среброто под нея.
22 И прати Исус вестители, и притекоха се в шатъра; и, ето, беше скрита в шатъра му, и среброто под нея.
23 И взеха ги отсред шатъра, и донесоха ги при Исуса и при всичките Израилеви синове, и положиха ги пред Господа.
24 Тогаз Исус и всичкий Израил с него хванаха Ахана сина Зарин, и среброто, и дрехата, и златната плоча, и синовете му, и дъщерите му, и говедата му, и ослите му, и овците му, и шатъра му, и всичко каквото имаше, и приведоха ги в дола Ахор.
25 И рече Исус: Защо ни смути? Господ ще те смути тоя ден. И всичкий Израил убиха него с камене, и изгориха ги с огън, и убиха ги с камене.
26 И туриха на него камене голяма грамада, която стои и до днес. Така престана Господ от разпалението на гнева си. За това се нарича името на онова място дори до днес Дол Ахор.