1 И това беше жребието за племето на Манасия, (защото той беше първородний на Йосифа,) за Махира първородния Манасиев който е отец на Галаада; понеже той беше млад ратник, за това Галаад и Васан бяха негови.
2 Имаше жребие и за другите Манасиеви синове според родовете им, за синовете на Авиезера, и за синовете на Хелека, и за синовете на Асрииля, и за синовете на Сихема, и за синовете на Ефера, и за синовете на Семида. Тия бяха мъжките чада на Манасия Йосифовия син според родовете им.
3 Салпаад обаче синът на Ефера, (който беше син на Галаада, а Галаад син на Махира, а Махир син на Манасия,) нямаше синове, но дъщери; и тези са имената на дъщерите му: Маала, и Нуа, Егла, Мелха и Терса.
4 И дойдоха пред Елеазара свещеника, и пред Исуса сина Навиев, и пред князовете та рекоха: Господ заповяда Моисею да ни даде наследие между братята ни. И даде им според повелението Господне наследие между братята на отца им.
5 И паднаха се на Манасия десет дялове освен земята Галаад и Васан които са оттам Йордан;
6 защото дъщерите на Манасия взеха наследие между синовете му; а Галаадската земя беше на другите синове на Манасия.
7 И пределът на Манасия беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и простираше се пределът надясно до жителите на Ентапфуя.
8 Манасия имаше земята Тапфуя; а Тапфуя над Манасиевия предел принадлежеше на Ефремовите синове.
9 И слазяше пределът до потока Кана, къч пладне на потока: тези Ефремови градове бяха между градовете на Манасия; и пределът на Манасия беше към север на потока, и свършваше се в морето.
10 Към пладне беше на Ефрема, а към север на Манасия, и морето беше пределът му; и допираха към север до Асир, и към изток до Исахар.
11 И имаше Манасия, в земята Исахар и Асир, Ветсан и паланките му, и жителите на Дор и паланките му, и жителите на Ендор и паланките му, и жителите на Таанах и паланките му, и жителите на Магедон и паланките му, три области.
12 А Манасиевите синове не могоха да изгонят жителите на тези градове; но Ханаанците упорствуваха да живеят в оназ земя.
13 Но като се укрепиха Израилевите синове туриха Ханаанците под данък, но съвсем не ги изгониха.
14 И говориха Йосифовите синове на Исуса и рекоха: Защо ни даде ти едно само жребие и един дял да наследим, като сме много люде, както ни благослови Господ досега?
15 А Исус им рече: Ако сте много люде, възлезте на дъбравата и изсечете една страна от нея за себе си в земята на Ферезейците и на Рафаимите, понеже е тясна за вас гората Ефрем.
16 И рекоха Йосифовите синове: Не ще се падне нам тая гора; и всичките Ханаанци които живеят в земята на дола имат железни колесници, и онези, които са в Ветсан и в паланките му, и онези които са в дола Иезраел.
17 И говори Исус на Йосифовия дом, на Ефрема и на Манасия, и рече: Вие сте много люде, и имате голяма сила; вие не ще да имате само едно жребие;
18 но гората ще бъде ваша, понеже е дъбрава, и ще я изсечете; и до краищата си ще бъде ваша, понеже ще изпъдите Ханаанците, ако и да имат железни колесници и да са силни.