9 И закле се Моисей в този ден и рече: Непременно земята на която са стъпили нозете ти ще бъде твое наследие и на синовете ти за всегда, защото напълно последва ти Господу Богу моему.
10 И сега, ето, Господ ме упази жив, като рече, тез четиридесет и пет лета, от който ден говори Господ това слово Моисею, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, аз съм днес на осемдесет и пет години.
11 Още и днес съм силен, като в деня когато ме прати Моисей: както беше тогаз силата ми, така е и сега силата ми за бран, и да излазям, и да влазям,
12 Сега прочее дай ми тази гора, за която говори Господ в онзи ден; защото ти чу в онзи ден че имаше там Енакими и големи укрепени градове. Само Господ да е с мене, аз ще ги изгоня както рече Господ.
13 И благослови го Исус, и даде на Халева Иефониевия син Хеврон за наследие.
14 За това Хеврон стана наследие на Халева сина на Иефония Кенезов дори до днес, защото напълно последва Господу Богу Израилеву.
15 А името на Хеврон първо беше Кириат-арва; а Арва беше голям человек между Енакимите. И земята се утеши от бран.