10 Към пладне беше на Ефрема, а към север на Манасия, и морето беше пределът му; и допираха към север до Асир, и към изток до Исахар.
11 И имаше Манасия, в земята Исахар и Асир, Ветсан и паланките му, и жителите на Дор и паланките му, и жителите на Ендор и паланките му, и жителите на Таанах и паланките му, и жителите на Магедон и паланките му, три области.
12 А Манасиевите синове не могоха да изгонят жителите на тези градове; но Ханаанците упорствуваха да живеят в оназ земя.
13 Но като се укрепиха Израилевите синове туриха Ханаанците под данък, но съвсем не ги изгониха.
14 И говориха Йосифовите синове на Исуса и рекоха: Защо ни даде ти едно само жребие и един дял да наследим, като сме много люде, както ни благослови Господ досега?
15 А Исус им рече: Ако сте много люде, възлезте на дъбравата и изсечете една страна от нея за себе си в земята на Ферезейците и на Рафаимите, понеже е тясна за вас гората Ефрем.
16 И рекоха Йосифовите синове: Не ще се падне нам тая гора; и всичките Ханаанци които живеят в земята на дола имат железни колесници, и онези, които са в Ветсан и в паланките му, и онези които са в дола Иезраел.