8 Манасия имаше земята Тапфуя; а Тапфуя над Манасиевия предел принадлежеше на Ефремовите синове.
9 И слазяше пределът до потока Кана, къч пладне на потока: тези Ефремови градове бяха между градовете на Манасия; и пределът на Манасия беше към север на потока, и свършваше се в морето.
10 Към пладне беше на Ефрема, а към север на Манасия, и морето беше пределът му; и допираха към север до Асир, и към изток до Исахар.
11 И имаше Манасия, в земята Исахар и Асир, Ветсан и паланките му, и жителите на Дор и паланките му, и жителите на Ендор и паланките му, и жителите на Таанах и паланките му, и жителите на Магедон и паланките му, три области.
12 А Манасиевите синове не могоха да изгонят жителите на тези градове; но Ханаанците упорствуваха да живеят в оназ земя.
13 Но като се укрепиха Израилевите синове туриха Ханаанците под данък, но съвсем не ги изгониха.
14 И говориха Йосифовите синове на Исуса и рекоха: Защо ни даде ти едно само жребие и един дял да наследим, като сме много люде, както ни благослови Господ досега?