11 И като чухме стопи се сърдцето ни, и не остана вече дух в никого от лицето ви; защото Господ Бог ваш, той е Бог на небето горе и на земята долу.
12 И сега закълнете ми се, моля, в Господа че, както аз направих милост на вас, ще направите и вие милост на дома на отца ми; и дайте ми знак на вярност,
13 че ще увардите живота на отца ми, и на майка ми, и на братята ми, и на сестрите ми, и всичко що имат, и ще избавите душите ни от смърт.
14 И отговориха й мъжете: Душата ни на смърт нека бъде вместо вас само ако не изявите таз наша работа: и когато Господ предаде нам земята, ще ти покажем милост и вярност.
15 Тогаз ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на стената на града, и на стената живееше.
16 И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонещите, и скрийте се там три дни, доде се върнат гонещите; и после ще отидете на пътя си.
17 И рекоха й мъжете: Така ще бъдем чисти от тази твоя клетва с която ни направи ти да се закълнем: