1 Когато Израил бе младенец, тогаз го възлюбих, И из Египет повиках сина си.
2 Колкото ги викаха, т Толкоз се оттегляха от лицето на тези които ги викаха: Жъртвуваха на Ваалимите, И кадяха на истуканите.
3 Аз още и научих Ефрема да ходи Като го хващах за мишците му; Но не познаваха че ги лекувах.
4 Привлякох ги с человечески въжа, с узи на любов; И аз бях за тях като онези които отнемат хомота от челюстите им, И спокойно ги нахраних.
5 Няма да се върне в Египетската земя, Но Асириецът ще му бъде цар; Защото не рачиха да се обърнат.
6 И меч ще падне върх градовете му, И ще довърши крепките му, и ще ги пояде Заради намеренията им.
7 И людете ми са разположени към отстъпление против мене: Ако и да се повикаха към Вишнаго, Но никой го не възвиси.
8 Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адма? Как да те туря като Севоим? Сърдцето ми се обърна вътре в мене, Милосердието ми се повдигна.
9 Не ща да извърша пламнуването на яростта си, Не ща да се върна за изтребление на Ефрема; Защото аз съм Бог, а не человек, Свет всред тебе; И не ща да вляза с ярост.
10 Вслед Господа ще ходят: Като лъв ще рикае: Когато рикне, Тогаз ще поспешат чадата от запад,
11 Ще поспешат от Египет като птица, И от земята на Асирия като гълъб; И ще ги поставя пак в къщите им, говори Господ.
12 Ефрем ме обиколи с лъжи, И Израилевий дом с лъст; Но Юда още има власт с Бога, И е верен със светиите.