1 Като лекувах Израиля, Откри се тогаз беззаконието на Ефрема И злината на Самария; Защото сториха лъжа; И крадецът влази, Разбойническата чета обира извън.
2 И те не мислят в сърдцето си че помня всичкото им беззаконие: Сега ги обиколиха деянията им: Пред лицето ми станаха.
3 Със злината си развеселиха царя, И с лъжите си началниците.
4 Всичките са прелюбодеи, - Като пещ нажежена от хлебар Който, като замеси тестото, престава да я пали, доде възкисне.
5 В деня на нашия цар Началниците се разболяха от пламенението на виното; И той простря ръката си с присмивателите.
6 Защото в коварствата си Представят сърдцето си като пещ: Хлебарят им спи всичката нощ, А в зората гори като огън пламенеещ.
7 Всичките тези се нагорещиха като пещ, И поядоха съдиите си: Всичките им царе паднаха: Няма между тях кой да ме призива.
8 Ефрем, той се смеси с народите: Ефрем е като пита необърната.
9 чужденци поядоха силата му, а той не познава; И бели косми му поникнаха тук там; а той не познава.
10 И гордостта на Израиля се смирява пред лицето му; И не се обръщат към Господа Бога своего, Нито го потърсиха за всичко това.
11 И Ефрем е като глупав гълъб който няма разум: Призиват Египет, отиват в Асирия.
12 Когато отидат, ще разпростра връх тях мрежата си, Ще ги снема като птиците въздушни, Ще ги накажа както се проповяда в събранието им.
13 Горко им! защото побегнаха от мене: Погибел тям, защото отстъпиха от мене: Като ги изкупих аз, те говориха лъжи против мене;
14 И не ме призваха от сърдце Когато лелекаха на одровете си: Събират се за жито и вино, И се подигат против мене.
15 И аз ги наказах като укрепих мишците им; А те мислеха лукавство в мене.
16 Връщат се не при Вишнаго: Станаха като неверен лък: Началниците им ще паднат от нож Заради дързостта на езика си: То ще е поношението им в Египетската земя.