1 Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство.
2 И на седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.
3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им, в деня, в който ГОСПОД Бог създаде земя и небе.
5 И още нямаше никакво полско растение на земята и никаква полска трева още не беше поникнала, защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята,
6 но пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.
7 И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.
8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше образувал.
9 И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото.
10 И от Едем изтичаше река да напоява градината, и оттам се разклоняваше и ставаше на четири главни реки.
11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато.
12 И златото на онази земя е добро; там има и бделионова смола и ониксов камък.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата хуска земя.
14 Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
17 но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие.
19 И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адам, не се намери.
21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
22 И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека.
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
24 Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът.
25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.