1 После заповяда на домакина си, като му каза: Напълни чувалите на мъжете с храна, колкото могат да носят, и сложи парите на всекиго отгоре в чувала му,
2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.
3 На сутринта, щом съмна, изпратиха мъжете и магаретата им.
4 А когато бяха излезли от града и не се бяха отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след мъжете и като ги стигнеш, им кажи: Защо върнахте зло за добро?
5 Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това.
6 И домакинът ги настигна и им каза тези думи.
7 А те му казаха: Защо говори господарят ни такива думи? Не, слугите ти няма да направят такова нещо!
8 Ето, ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?
9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а също и ние нека бъдем роби на господаря ти!
10 А той каза: Нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие ще бъдете невинни.
11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори своя чувал.
12 И той претърси, като започна от най-възрастния и свърши с най-младия; и чашата се намери в чувала на Вениамин.
13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки магарето си и се върнаха в града.
14 И Юда и братята му дойдоха в дома на Йосиф – а той още беше там – и паднаха пред него на земята.
15 И Йосиф им каза: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мен може да гадае?
16 Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим и как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, слуги сме на господаря си, както ние, така и онзи, у когото се намери чашата.
17 Но Йосиф каза: Не, това няма да сторя! Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде слуга, а вие си идете с мир при баща си.
18 Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума в ушите на господаря си, и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.
19 Господарят ми попита слугите си, като каза: Имате ли баща или брат?
20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, а неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма да видите вече лицето ми.
24 И отидохме при слугата ти, баща ни, и му разказахме това, което беше казал моят господар.
25 А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна;
26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина:
28 Единият излезе от мен и си казах: Сигурно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;
29 и ако ми отнемете и този, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол.
30 И сега, ако отида при слугата ти, баща ни, и момчето не е с нас, понеже душата му е свързана с неговата душа,
31 като види, че момчето го няма, ще умре. И слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в Шеол.
32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за момчето, като каза: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.
33 И сега, моля ти се, нека слугата ти остане вместо момчето слуга на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си.
34 Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мен? Да не видя злото, което ще сполети баща ми!