17 И ги постави под стража за три дни.
18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
19 Ако сте честни, нека остане един от братята ви в къщата, в която сте затворени, а вие идете, закарайте жито за глада на домовете си
20 и ми доведете най-младия си брат. Така ще се докаже, че думите ви са истинни, и няма да умрете. И така направиха.
21 И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие.
22 А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.
23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.