28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.
29 И като повдигна очи, видя брат си Вениамин, сина на майка си, и каза: Това ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към теб, сине мой.
30 И Йосиф побърза да се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му, и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.
31 После изми лицето си и излезе, и като се сдържаше, каза: Сложете хляб!
32 И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него, защото египтяните не можеха да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.
33 И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му. И хората се чудеха помежду си.
34 И Йосиф им пращаше от ястията си, а делът на Вениамин беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И те пиха с него и се развеселиха.