4 Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна,
5 но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.
6 А Израил каза: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?
7 А те казаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си!
8 Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати момчето с мен, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, и ти, и децата ни.
9 Аз отговарям за него, от моята ръка го искай. Ако не ти го доведа и не го представя пред теб, тогава нека съм виновен пред теб завинаги.
10 Понеже, ако не се бяхме бавили, сигурно досега щяхме да се върнем два пъти.