12 Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.
13 Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб:
14 ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.
15 Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми,
16 защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.
17 Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.
18 Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!