1 Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.
2 Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?
3 Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?
4 Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш.
5 Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.
6 Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.
7 Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.
8 Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.
9 А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.
10 Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.
11 Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.
12 Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.
13 Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.
14 Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми!
15 Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?
16 Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.