1 Тогава нааматецът Софар отговори и каза:
2 Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?
3 Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?
4 Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.
5 Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,
6 да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.
7 Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?
8 Високи като небето са – какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са – какво можеш да познаеш?
9 Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.
10 Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?
11 Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?
12 Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?
13 Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,
14 ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.
15 Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;
16 защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.
17 И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.
18 И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.
19 И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.