14 Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.
15 Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.
16 Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,
17 макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.
18 О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!
19 Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен – във висините.
20 Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,