2 Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.
3 Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.
4 На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?
5 Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!
6 Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.
7 Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?
8 Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им – пред очите им.