10 гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,
11 защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;
12 защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.
13 Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.
14 Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан.
15 Аз бях очи на слепия, крака на куция.
16 Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.