14 Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан.
15 Аз бях очи на слепия, крака на куция.
16 Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.
17 Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.
18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,
19 коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,
20 славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.