19 коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,
20 славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.
21 Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.
22 След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.
23 Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.
24 Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.
25 Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.