4 между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.
5 Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.
6 Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.
7 Ревяха между храстите и се събираха под тръни.
8 Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.
9 А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.
10 Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.