1 Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?
2 Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,
3 така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.
5 Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.
6 Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.