10 Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.
11 Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?
13 Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. –
14 тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,
15 така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.
16 Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.