3 така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.
5 Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.
6 Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.
7 Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.
8 Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.
9 Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.