7 Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.
8 Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.
9 Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.
10 Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.
11 Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?
13 Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. –