10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която водеше към града, и тя им се отвори сама. Те излязоха и тръгнаха по една улица. В този миг внезапно ангелът го остави.
11 А Петър, като дойде на себе си, рече: „Сега наистина разбрах, че Господ изпрати Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“
12 И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоан, наричан Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха.
13 Когато той почука на пътната врата, една слугиня на име Рода отиде да види кой е.
14 И като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да обади, че Петър стои пред вратата.
15 А те ѝ рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те ѝ отвърнаха: „Това е неговият ангел.“
16 В това време Петър продължаваше да чука и когато отвориха, видяха го и се слисаха.