1 Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония.
2 А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция.
3 Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
4 До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим.
5 Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада.
6 А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.
7 В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ.
8 В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи.
9 Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.
10 Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“
11 И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува.
12 Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
13 А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша.
14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет.
16 Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.
17 От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери.
18 И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време,
19 служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите;
20 как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите,
21 как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.
22 И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там
23 освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби.
24 Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат.
25 И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство.
26 Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас,
27 защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля.
28 И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв.
29 Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото.
30 Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си.
31 Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас.
32 А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени.
33 От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха.
34 Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.
35 С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: „По-блажено е да се дава, отколкото да се взима“.“
36 И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
37 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха,
38 наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.