1 Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита:
2 „Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите,
3 но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо.
4 Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим.
5 Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра.
6 А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога,
7 което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите.
8 Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви?
9 Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей.
10 Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах.
11 И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната.
12 С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците,
13 когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние.
14 Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: „Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“
15 Аз попитах: „Кой си Ти, Господине?“ Той отговори: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш.
16 Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия.
17 И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам,
18 за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.“
19 Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение,
20 а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.
21 Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.
22 Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане:
23 че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“
24 И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“
25 А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум.
26 Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл.
27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“
28 Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“
29 А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“
30 Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха
31 и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови.
32 И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора.