1 След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта.
2 Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му.
4 Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“
5 Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло.
6 А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.
7 Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена.
8 И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели.
9 След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха.
10 Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
11 След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите,
12 и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена.
13 Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли.
14 Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим.
15 Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Трите кръчми. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри.
16 Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
17 След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.
18 След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание.
19 И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си.
20 По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“
21 А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе.
22 Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“
23 И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците.
24 Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.
25 И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:
26 „Иди и кажи на този народ: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.
27 Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася“.
28 Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“
29 Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си.
30 Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него,
31 като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.