32 А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени.
33 От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха.
34 Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.
35 С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: „По-блажено е да се дава, отколкото да се взима“.“
36 И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
37 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха,
38 наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.