8 В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи.
9 Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.
10 Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“
11 И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува.
12 Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
13 А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша.
14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.