9 Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога.“
10 И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана.
11 Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“
12 Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел.
13 Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел.
15 Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“