25 А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум.
26 Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл.
27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“
28 Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“
29 А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“
30 Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха
31 и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови.