33 Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали.
34 Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“
35 Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.
36 Тогава всички се успокоиха и също ядоха.
37 А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.
38 И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.
39 Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба.